ЛИЦЕНЗИОННИ ДОКУМЕНТИ НА КРС ЗА ИНИЦИАЛИТЕ LZ1KAA И LZ7A

Поради факта, че Софийски спортен клуб е заличен от регистрите на Агенцията по вписванията и Министерството за младежта и спорта се наложи пререгистриране на инициалите на радиоклуба. Юридически имаше възможност друг да получи символите ни. По предложение на членове на колектива понастоящем СОФИЯ РАДИОКЛУБ LZ1KAA /Contest call LZ7A/ са пререгистрирани и са към юридическото лице - фирма "МТТ Интернешънъл" ЕООД до намиране на друго възможно и надеждно решение на казуса.

Във връзка с 60-та годишнина от основаването на LZ1KAA ще публикуваме поредица от снимки с кратки спомени за всяка от тях. Приканваме радиолюбителите от София и страната в случай, че имат спомени за някои от фотографиите, с мястото или с някой от хората на тях, нека ни пишат на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Благодарим ви предварително.

И така....

Това са първата партида снимки от архива ни.

За тях може да се каже следното:

Най-старата /черно бялата/ снимка е направена в периода 1960 – 1961 година в първото помещение на радиоклуба намиращо се на ул. „Козлодуй” срещу бившото ІІ-ро районно военно окръжие. Радиоклубът е започнал дейността си първоначално след решение за подготовката на радисти преди влизането им в казармата. Смяната на военната комуникационна техника е изисквала сериозни познания от наборния състав на армията. Подготовката на радистите по това време е траела почти година за да може те успешно да използва свързочнте средства. Всъщност първият курс по радиотелеграфия за донаборници организиран от военното окръжие е бил този в помещението на ул. „Козлодуй” в периода ноември 1959 до април 1960 година. Първият инструктор по обучението е бил о.з. полковник Стефан Павлов – по-късно и първи ръководител на радиоклуба.

За съжаление на тази снимка не всички лица са ни познати. Тези за които са останали спомени са Митко „Дългия” /първия прав от ляво/ - легендарна личност, Мирослав Печев – първия седнал от ляво изучавал в онези времена японистика, изключително колоритна личност. До него седнал е Васо от ЖП завода. В центъра на седналите е Стефан Павлов, до него е Валентин Грозданов и на преден план Чавдар Кънчев.

По долу цитираме думите на Койчо Драгостинов от неговите спомени за онези години... 

„Най-запалени бяхме аз – Койчо Драгостинов, Мирчо Арсов и Виктор Стоянов, които продължихме да посещаваме залата и след курса. Павлов имаше връзки в ДОСО и в Централния радиоклуб /LZ1KBA/ и кото видя ентусиазма ни, донесе един военен 8 лампов радиоприемник LORENZ и 25 ватов предавател – LZ1КАА. Това стана в задната, вътрешна стаичка на радиозалата на ул. Козлодуй през пролет-лято на 1960г. LZ1KAA имаше регистрация, беше работила в Централния радиоклуб на ул. 6-ти септември, но беше QRT, вероятно защото имаха по-мощен предавател. Антената ни беше примитивна – long wire – и ние предимно слушахме. Павлов ни показваше как се прави радиовръзка...”

Необходимо е да се отбележи, че по онова време инициалът се е присвоявал на техническото средство /предавателя/. Тогава LZ1KAA e бил първия предавател на LZ1KAB. От тук идва и парадоксът, че инициалът на ІІ-ри район София е преди инициала на Централния радиоклуб. Но явно господ си е знаел работата. LZ1KAB отдавна го няма, докато ние честваме нашата 60 годишнина. Това последното разбира се е шега.

Койчо Драгостинов продължава със спомените си:

„Докато бях в казармата 1960 – 1962 г. клубът се беше разраснал, имаше много нови хора, между тях – професионални радиоинженери и нещата дръпнаха напред.  Но чарът и любовта към това хоби е за цял живот и спомените от онова време на началото винаги ме вълнуват. Вълнуват ме картичките от някои знакови за времето радиовръзки като EA7KI /бяха им забранени връзки със соц. страни/ , „пиратът” 4Х4LG и особено на 16.06.1963 с RAEM – легендарният Ернст Кренкел.

 

ПОВЕЛЯТА ...

Media

60 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА LZ1KAA

Радиоклубът LZ1KAA при бившия ІІ район на гр. София /сега Сердика/, радиоклуб със сериозни традиции, продължава да се опитва да съхрани поне част от това положително, което навремето е възпитавал в своите членове. Различни поколения в радиоклуба са развивали своите умения, както в областта на инженерната наука и практика, така и при социалната комуникация и предаването на традициите от тези с повече опит на по-младите. Несъмнено огромна роля за дейността на радиоклуба имат неговите ръководители - Стефан Павлов, Ангел Евтимов, Златка Бойчева. Но неговия най-голям потенциал това са тези стотици български младежи и девойки преминали през неговите учебни зали и съхранили по-нещо в себе си от него, което е незаличимо.

Времето неизбежно ни променя. Променят се техническите устройства и системите за комуникации. Но любовта към радиото, към колективната дейност, остава завинаги. За съжаление ние по-старите радиолюбители може би не намираме винаги най-правилния път към нашите по-млади приятели за да им покажем емоцията на общуването с техниката и положителните резултати, които остават за всеки от това общуване. В радиоклуба много от нас намериха професията си, намериха спътника в живота си. Във времето когато нямаше интернет за нас радиоклубът бе една своеобразна социална мрежа. И ние общувахме реално, а не виртуално, както днес. Учехме се на истински колективизъм и взаимопомощ. Разбира се не всичко е било идеално. Не винаги нещата се получаваха. Но ние вървяхме, търсехме нашия път и го намирахме, заедно като колектив.

През 2019 год. се навършват 60 години от създаването на радиоклуба. Много стари приятели, много спомени. За жалост много нас през този период ни напуснаха и остават само със спомена за себе си. За съжаление спомените вече са повече от плановете за бъдещето. Променят се техническите средства, променят се и днешните млади хора. Но независимо от всичко ние радиолюбителите сме оптимисти. Надяваме се, че радиото в следващите години ще продължава да привлича поколенията с новите си форми на използване и да привлича нови наши млади приятели на които да предадем любовта ни към това знаменито хоби.

 

Членове на LZ1KAA към 2017 год.

LZ1KAA - СПОМЕНИ от 1964 г. до днес

инж. Георги Николов Терезов - LZ1-A-452, LZ1UO 

Преди всичко ми позволете да изкажа моите благодарности към създателите на сайта – 50 години LZ1KAA и да призова многобройните членове на радиоклуба да споделят своите спомени за прекрасните години прекарани в LZ1KAA.

Особено съм развълнуван от спомените на инж. Борис Станков / БАТЕТО / - предполагам, че за читателите на сайта ще е интересно да прочетат спомените и на следващите поколения.

Началото при мен, е като при всеки радиолюбител – ученик 5 –ти клас - детекторния приемник – счупените епруветките с S и Pb - кварцовия кристал, жица, слушалки, антена и т.н. – куката за цял живот е влязла необратимо. Професионалната ориентация в живота ми беше направена. От 1964 до 1968 г. бях ученик в ТСЕ "А.С.Попов" - специалност "Радиотехника". Поради това ,че живеех много наблизо на ул. Кирил и Методий 136 – се реши и  клубната ми ориентация – LZ1KAA. В  радиоклуба отидохме през 1964 г. заедно с моя братовчед Тодор Манов / LZ3TL /. Секретар беше А.Ефтимов много скоро приел ръководството от Павлов . Тошко вече беше готов радиолюбител от средите на радиоклуба в Дупницa – LZ1KSD. Като изключителен педагог /наставник/ нас ни пое Батето и  ни ориентира в клубния живот – подробностите виж в неговите спомени. Няколко години по късно, активно членство в клуба започна и моя брат Стоян /ученик във френската гимназия София/ – LZ1XQ - в момента в далечна Нова Зеландия - ZL2UO.  От 1978г – член на клуба стана и жена ми Нели – LZ3UO.

Периодът 1964 – 1966г. беше период на отминалия RX – Lorenz и TX – RL12P35, настройките с молив бяха преустановени /глим лампите за настройка останаха може би още 2 до три години / от спомените на Батето/. Какво ново мога да добавя към спомените на Батето? Някои нови неща за уважаемите читатели - млади радиолюбители:

На първо място трябва да спомена за техниката на безопасност – колко пъти ни е „чукало” E a на PA – мен поне 2 пъти яко. Може би Господ ни е пазил.......

До 1967г. в LZ1KAA се работеше предимно на CW / телеграф/ или FONE - AM / амплитудна модулация/ - радиопредавателя с главен конструктур – инж. Грозданов – LZ1VG – негова дипломна работа.

Друго много важно – като млади ние започвахме нашата дейност в ефира като СЛУШАТЕЛИ – сега това го няма – моето мнение - грешка. Аз получих слушателски номер – LZ 1 A 452 на 19.02.1970 г. – шест години след активна клубна дейност и разрешение за лична радиостанция LZ1UO на 18 .12.1972 г. В момента такива срокове за лиценз са КОСМИЧЕСКИ.

Друг много важен етап от историята на LZ1KAA – работа на еднолентова модулация - SSB / тук нескромно мога да кажа , че имам определени заслуги. Работех предимно на AM и SSB Въпреки моя прекрасен учител LZ1IA – така и не можах да изуча както следва CW. Занимавах се предимно с конструктурска дейност.

През 1967 г. конструирах първият възбудител на радиоклуба на SSB по фазов метод – с него се работи няколко месеца – само експериментални радиовръзки. Помощ с радиочасти и информация ми оказа LZ1UF – Радалин Гайдарджиев.

Първата радиовръзка направих с Иван Тонев – той от клуба ,а аз от къщи /пират/ - ул .К. и Методий 136. През следващата година , като дипломна работа в ТСЕ „Попов” с помощта на изтъкнатия радиолюбител LZ1WD – Константин Чобанов създадох нов възбудител на SSB – по филтров метод – ЕМФ 500 – 3 В . Като драйвер ползвах едно малко PA на ГУ 50 и крайно стъпало ГК 71 . – системата отделен TX / RX. В последствие дойдоха по-съвременни решения – Ани / Анчето / която вече беше женена за Nils – SM7DBA ме снабди с кварцов филтър – XF 9 B с два опорни кварца за LSB и USB . Така радиоклуба разполагаше вече със съвременен за времето си възбудител на SSB, който включвахме към крайното стъпало на клуба. Проблема дойде с езиковата подготовка – необходимост от ефирен –комуникационен за QSO - АНГЛИЙСКИ език . Моментално беше сформиран курс по английски – ръководен от LZ1ZO – Георги Драганов /Гришата/- в момента той беше борден радист. В курса бяхме почти всички членове на радиоклуба. От този момент се въведе почасовата работа на радиостанцията – за изпълняване условията за диплом – 5 B DXCC . Определена заслуга за получаването на която има Иван Тонев / JAN / LZ1JW /sk./. Той събираше потвърдените 100 страни на 5 радиолюбителски обхвата. Може би щяхме да сме в стотицата / до номер 100/ в света , ако организаторите не ни бяха направили номер с липса на десетина страни на 10 метра. Но въпреки всичко, благодарение на работата на SSB / много от DX – станциите работеха само на SSB / ние успяхме да вземем ПЪРВАТА в LZ - 5 B DXCC - # 595 / 12.12.77г

/ Работа – изнесени за CONTEST извън града – описва се само с три думи – ентусиазъм , желание за победа и колективизъм – това беше колектива на LZ1KAA по време на състезания – републикански или световни.

Чрез изнасяне извън града се пазехме от градския QRM.

Тук искам да спомена и някои нарушения – главно от моя страна, защото за бях главния инициатор за работа QRO .Бях натрупал доста професионален опит – 1968 – 1973 г. – ВМЕИ – специалност –“ радиотехника” , специализация „ висока честота” . В желанието за победа , след като професионалните ни познания в радиотехниката растяха с часове ние конструирахме все по-мощни PA. Искам да споделя доста интересна случка от радиолюбителския ни живот:

Панагюрски колонии – републикански шампионат CW, работа от помещението до лекарския кабинет. LZ1KAA с разрешение 250 W – работи с ново 1000 W – PA / ГУ 81 М/ – две работни места / за запознатите в бранша е ясно какво искам да кажа/ - Организация перфектна – охрана по пътя на 1 км. от лагера – Васо – радиото /sk/ - въоръжен с радиотелефон и акад. Неделчев – заспал след началотo на контеста- 03 ,00 LZT. Гъста мъгла – моя грешка пуснах осветлението на лагера. Контролно - проверяваща група начело с Тодор Чалъков – началник ЦРК , Климо – LZ1CQ /sk/ , Владо - LZ1ZB и още много други изтъкнати късовълновици и лисичари не можаха да ни пеленговат в мъглата. Само Тошо Чалъков / без приемник / по мигането на градинското осветление на лагера в такт с телеграфните сигнали успя да усети от къде се излъчва. Всички други изтъкнати лисичари ги търсихме по радиото доста време докато ги съберем от околните баири. Впоследствие бяхме сурово и справедливо наказани – LZ1KAA да не работи в ефир в продължение на 1 година. Добре ,че всички имахме лични инициали ,та закърпихме паузата.

Уважаеми читателю , ако все още не съм ти омръзнал с моите спомени – ПОЗВОЛИ ми да спомена за АПОГЕЯ , според мен на любимия ми радиоклуб – LZ1KAA - базовата станция LZ1KGB – на която съм имал честа да бъда клубен отговорник.

-        Първо за инициала – LZ1KGB – по света и у нас се носят какви ли не легенди относно KGB. Крайно време е да се разбере истината :

К – колективна . За информация на читателите – лагера на Панагюрски колонии беше / защото за съжаление вече не съществува/ се казваше „ Георги Бенковски” – от там идват другите две букви в инициала.

-         Уважаеми колеги позволете ми да споделя моето лично мнение за LZ1KGB . На Панагюрски колонии - LZ1KAA свърши с радиолюбителството и премина към професионализма , какво имам предвид:

-            Преди да разкажа за техническото оборудване на LZ1KGB – позволете ми да благодаря на всички радиолюбители, които са участвали в строежа на радио оборудването на базата и най- много на г-н Константи Шолев LZ1LZ , който заедно с мен прекарваше може би по 2 до 3 месеца в годината на базата.

Относно техническото оборудване на базовата станция  LZ1KGB

-  QTH - Северозападно от комплекса Панагюрски колонии – пътя за в. Бунай Пионерски лагер – „Георги Бенковски” – в последствие превърнат във военно полеви лагер – военно обучение.

-        Всички наши проекти и технически решения по отношение на

ел.захранване, радио оборудване – схемни решения , антени , заземителни и гръморазрядни системи все още се съхраняват в мен и са на разположение на заинтересовани читатели.

В какво се състои огромния труд по отношение на строителството на база LZ1KGB - положен от членовете и симпатизантите на LZ1KAA:

1/ Подменен захранващ кабел – 3x 380 V - 3 x 50 кв.мм. + „0”- 1x 25 кв.мм. – За знаещите добро захранване нали.........

2/ Радиопредавателна зала - три радиоканала + 1 резервен - 1 –ви - реконструиран фабричен радиопредавател – тип ВЯЗ –

въздушно охлаждане - 2 x ГУ5 Б – противотактно крайно стъпало , Еа – 6,2 kV 4:1 –home made - широколентов т-р - 1 – 30 Mhz. , P изх. = 8 – 10 kw. / в.ч. изходяща ,не консумирана мощност/

- 2 – ри – Home made - PA - 2 x ГУ5 Б – паралел - Еа – 6,2 kV – Изход – 50ом. – P изх. = 10 kw.- Pout. стъпалото беше конструирано в София от моя милост с механик Генчо- момче с златни ръце.

Тук за драйверно стъпало се ползваше 2 x ГУ 81 М - паралел

-   3 – ти - Home made - PA - ГУ 43 Б          P изх. = 2 kw

3/ Радио приемна зала :

-        Възможност за работа от четири работни места – трансивери TS 950 S , TS 830 – 2 бр. , TS 850 SAT , TS 430 – всичко на фирмата KENWOOD

-        Антенни позиционери – за всички въртящи антени – фабрични от П -10 и 1 бр. home made.

4/ Антенно поле

-     160 м. – LW - 250 m.

-     80 м.- зенитен пълно размерен квадрат

- 3 EL x 20 m. - вертикално яги – превключване E/W и N/S – огромна радиална система от AL–проводник, диаметър 4 мм. Вкопан на 10см. в земята. Вибратор - 160 радиала x 40 м.,антенна къща за съгласуване Директор / Рефлектор – x 60 бр. x 40 м., превключваща релейна система.

-  40 м. - 4 EL - rotary, boom – 24 m. –антенна мачта –тип Ж.Р. - H = 24 m.

-  20 м. - 6 EL - rotary, boom – 16 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

-  15 м. -  5 EL - rotary, boom – 14 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

-  10 м. -  5 EL - rotary, boom – 14 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

Благодарности към инж. Станков / Батето/ за осигурените дуралуминиеви тръби, сглобки и други антенни съоръжения.

5/ Резервно електрозахранване - дизел агрегат - тип ШКОДА - 30 kw.

Послучай юбилея 50 –години LZ1KAA – радиоклуба получи необходимите материални награди, за които председателят на клубния съвет ще ви информира.

Уважаеми читателю, дано не ти писнах с моите пледоари по отношение на LZ1KAA – но това са фактите. LZ1KAА е един от великите клубове в България и света.

Дано не съм забравил нещо важно и моля да бъда извинен, ако не съм споменал някой от колегите с които дълги години съм делил хляб и сол. В заключение ще цитирам инж. Б. Станков /БАТЕТО/ :

„ Ако и на мен ми признаят времето прекарано в клуба, сигурно ще изкарам стаж за втора пенсия” - убеден съм ,че много от колегите в LZ1KAA могат да са с две пенсии – очаквам Вашите спомени в сайта.

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ УВАЖАЕМИ СИМПАТИЗАНТИ И КОЛЕГИ

73 - ЖОРО      -      LZ1UO 

24.11.2009 г. - София

Спомени на Николай Ботев

 Ние и УКВ-то

       Това започна някъде през 1990 година. Както в повечето случаи Жоро , LZ1UO донесе в радиоклуба 30 –ина радиотелефона РТ23-10. Каза , че са за разглобяване , да смъкнем каквото има ценно , а кварцовете да предадем на началника на радиоклуба – изглежда такова е било изискването на спонсора. Това означаваше да свалим крайния транзистор и да ползваме алуминиевата им кутия. Естествено включихме два от тях – работят си , бяха свалени от коли на МНО-то. На мен ми дожаля да ги съсипваме и взех един от тях , свалих му кварцовете. С един калкулатор в ръка разбрах как се получава работната честота , ( като много секретни каналите им не бяха надписани...) не бяха много далече от 145 MHz.

      Хукнах до ЗЕПЕ-то , мойте родители работеха и двамата там , мен ме познаваха в склада на завода. Търсим в готовата продукция , ровим по едни огромни сандъци...По едно време изкочиха едни кварцове на 52.050MHz. Късмет ! Оказа се , че за някакви милиционерски канали с преобразуване от долу – 166.850 MHz. На нашите честоти излизаха на 145.450 MHz .Дотук – добре , ама за предавателя няма . След много ровене излезнаха два кварца , ама те даваха нещо към 145.850.

     Вземам всичките кварцове – някъде около 15 бройки и бегом в радиоклуба. Убеждавам колегите да не се трошат за сега и вечерта цъфваме с Петко , LZ1XE в Иван , LZ1IA.Запояваме кварцовете , с отверка настройваме предавателя по максимум изходна мощност. Ама за антена какво да ползваме – мобилната в средата на стаята. Остава да осигурим и кореспондент – ама кой...В клуба нямаме друг УКВ-ист , Петко се сеща за Венко , LZ1LE – има фабрично радио , може да ходи на всякъде.

      Звъним му по телефона , той се отзовава на нашата молба веднага . Венко ни вика , чува се като Радио София , ние му отговаряме с инициала на Иван . Венко ни чува ни добре , макар и на разнесени честоти и от средата на стаята. Със стайна антена от Банишора до Двореца на пионерите.Чудна работа...

      Подарявам веднага на Петко един приемен кварц , и първата ми работа на следващия ден е в ЗЕПЕ-то да поръчам съответния брой предавателни кварцове за 145.450 MHz. Разправяме още същата вечер в радиоклуба какво сме направили и след два дена от радиотелефоните не е останала нито бройка. Настана едно преработване...Някои си монтираха РТ23-10 без промени , но други като мен изхвърлиха веднага трансвертерите им – работиха на 4KHz и се чуваше в сигнала , което доста дразнеше. Откъде се почвиха по другите клубове в страната РТ23-10 , незнам , но това съвпадна и с пускането на първите ретранслатори в София и R2. И се започна...Правиха се списъци с честоти , заедно с пари те стигаха до мен , поръчвахме ги в завода. И там много ни се радваха , защото беше криза , нямаха никакви поръчки. От пласмента на завода по-късно твърдяха , че ние радиолюбителите сме поръчали около 20 хиляди кварца за РТ23-10 , МИКРОН и за по-старите му версии , както и за RFT радиотелефоните , или както ги наричаха „Щази” , за Унгарските радиотелефони.

       Замислял съм се дали това е реална цифра , но може би сме стигнали до толкова , като се вземе в предвид , че в напълно „ зареден ” радиотелефон влизаха 22 кварца...

       По-късно работата с поръчките пое Влади , LZ1KZ , който ги събираше по R2 и движеше директно със завода ...

        Кварцове се търсеха и 10 години след това , като завода имаше щанд на панаира в Казанлък ...

      Сега нещата естествено изглеждат по съвсем друг начин , синтезаторите и портативните радиостанции са навсякъде , но може би повечето от нас запазиха своите РТ23-10 може би от носталгия , а може би и от уважение към това , което ни дадоха на времето тези радиотелефони.

       Не си правя илюзии , сега нещата сигурно щяха да изглеждат пак по същия начин , но си мисля , че ние от LZ1KAA дадохме нещо на радиолюбителите в България. Благодарение на нас , УКВ-то тръгна поне две – три години по-рано , отколкото сигурно щеше да се случи това. В никакъв случай не мисля да омаловажавам труда на много колеги по страната , които винаги са били преди нас в УКВ-то. Но мисля , че помогнахме за „ масовизацията ” и запознаването на много радиолюбители с апаратура за тези честоти.

       И днес ,  когато разговарят колеги по кой да е ретранслатор , често се чува : Дай да се чуем на Директната. Всички знаят за коя честота става дума....

                                                  Някои спомени за RTTY връзките ....

       Случвало се е и преди , ровейки по късите вълни да попадам на странни чуруликащи сигнали , между телеграфния обхват и SSBучастъка. Бързо си изясних , че става въпрос за телетайп , но такъв в радиоклуба ни нямаше...Старите лампи ми казаха , че е «дива» работа , тракало много , трябвала хартия , било бандурник... Мина ми мерака...След казармата обаче се появиха отначало тук-там , после по някои институти персонални компютри. Бяха естествено на чернобяли телевизионни монитори , програмите се вкарваха с касетофони. Мъка!

      В математическия факултет обаче видях оргинала APPLE][. Цветен монитор , флопи дискове. Това ме накара да реша да се преместя от Физическия факултет в ВМЕИ „Ленин” и естествено да започна да си сглобявам собствен компютър. От радиоклуба ми помагаха , но освенLZ1AO и LZ1WJ други нямаха достъп до такива чаркове. Баща ми също успя да ми намери гола платка от Русе , беше дефектна – без две – три шини , но платка...И така лятото на 1984 вече имах Правец 82 в къщи , дадоха ми назаем и флопидисово устройство. От руското списание «Радио» бяха публикували схема  на конвертор за RTTY , прост , несъвършен , но можеше да се върже към Правеца.

      Бързо налепих  платката и естествено виснах на главата на Иван ,LZ1IA. Той я взе и след 2-3 дена я донесе настроена. Закарах в тях комютъра , и от неговото радио направихме първите проби...Дотогава отLZ бяха работили колегите от Русе , LZ1KDP  , сигурно и други е имало , но и двамата останахме удивени какви DX-и се правеха на телетайп по онова време.

      С LZ1IA решихме да си модернизираме апаратурата – аз направих с помощта на един приятел ROM-DISK за компютъра , който позволяваше операционната система да се зареди за по-малко от 4 секунди. Това беше важно , особено при работа с недобре съгласувани антени или при по-големи мощности , защото се случваше компютъра да рестартира от върната мощност. Иван изрови от някъде схема на интересен демодулатор , който имаше DATASLICER , и работеше фантастично. Аз пък добавих и индикатор за настройка върху сигнала , на електронно-лъчева тръба , която успя да осигури LZ3OB от някаква бракувана апаратура. Много ни беше интересно, как сигнали, които не се чуваха на слух се „вадеха” от демодулатора.

      Естествено беше да се похвалим в клуба...И пак естествено LZ1UOреагира , че това трябва да се пусне за проба от Панагюрски колонии , на голяма мощност. Това стана , на 14 MHz , като в пробите се включи активно и LZ1KX , Божидар и както винаги при нещо ново LZ1JW. По това време вече имаше доста LZ станции на SSB  , с голяма мощност и хубави антени , но това съчетание на RTTY май не се срещаше....На всяко повикване ни отговаряха много станции и това продължи поне около час. След това странно за всички нас настъпи някакъв ред – наQRZ? започнаха да се появяват един по един от западна Европа. Това ни накара с другото VFO да се поразходим нагоре-надолу , и разбрахме причината. Един DL , с типично немска организираност правеше списък 10 KHz встрани...

      Няма да забравя и някаква американка , която като й дойде реда ми се скара , че от време навреме не викам само за YL. Аз , естествено си взех бележка. Тогава и се убедихме , че единствения начин да се работят редки страни е RTTY ….Явно и тогава си имаше DX-и , които не владееха CW , а на SSB не им се работеше.

     Тогава започнахме да се готвим за най-голямото RTTY състезание –BARTG . За целта на ROMDISK-a вкарахме готови записани съобщения – повиквания , отговори ...

      На самото състезание се събрахме неголяма група – освен обичайните заподозрени : LZ1IA , LZ1LZ , LZ1KX , LZ1JW се включиха и  LZ3AS , LZ3AF . Използваната мощност ме е срам да споменавам , но и антените на LZ1KAA / LZ1KGB си казаха своето. Още при първото си участие се класирахме 3 в света ...

       Работехме както винаги тогава като екип. Всеки си намери сам мястото – статистика , контрол на предавателите , въртене на антените , търсене от второто радио на активност и по другите обхвати. Двамата , пишещи най-бързо на клавиатура бяхме оператори , като се сменяхме от време на време.

       Не мина и без гафове – от голямата мощност се навеждаше мощност и в клавиатурата , от което се генерираха грешни символи. За да решим проблема се наложи двамата оператори да се „ заземим” с къса медна оплетка , иначе просто не можеше да се работи. Пак от голямата мощност дефектира и феритния траф на предавателя. И то , когато тръгна прохождение на 28 MHz , и започна борбата на множители. Спаси ни LZ1JW , който вместо изгорелия траф направи за 10-ина минути съгласуване от дебел коаксиален кабел. Наистина , той грееше , но и така успяхме да изкараме състезанието.

      В известен смисъл беше смешно , че работехме на RTTY  с 8 битов компютър , а статистиката за състезанието вървеше на 16 битов...Това състезание се оказа и сериозна проверка на предавателите , които едва ли някой беше проектирал за работа на телетайп , и то близо 24 часа..

     Като се замисля , за тогава апаратурата ни беше съвсем на ниво , имахме много хъс , много свободно време ....Бяхме много активни около две години на този род работа , но до телетайпите започнаха да се появяват и други звуци , доста по-бързи.

      Появиха се нови предизвикателства – AMTOR , PACKET и RTTYостана на заден план. Но това си е друга история ...

 LZ1KAA – спомени /история / от 1959 досега

 Инж. Борис Сотиров Станков /Батето/ - LZ1-A-109 , LZ1BSV

През 1959 г. живеех в кв.Надежда и бях курсист II курс в тогавашния механотехникум „Сталин” – София. В махалата в която живеех с връстниците ми се увличахме по изработка на телефонна мрежа помежду къщите ни, изработка на детекторни приемници. Бащата на връстника ни Найден /Начо/ беше полковник – командир на свързочния полк до Софийския затвор. Той ни снабдяваше с трофейни телефонни и радиоматериали. През лятото на 1959 г. вероятно е имало някакво решение на ЦК на ДОСО за развиване на масова радиолюбителска дейност в България и за откриване на нови радиоклубове за подготовка на донаборници радиотелеграфисти. Полковник Стефан Павлов и бащата на Начо са били колеги и от баща му разбрахме, че ще има курс за донаборници радиотелеграфисти. На полк. Павлов е било възложено да организира радиоклуб на територията на II Коларовски район София и да организира курс за обучение на донаборници радиотелеграфисти за нуждите на МНО. / Инструкция № 3206 от 27.06.1959 г. на ЦК на ДОСО./Полк. Павлов вероятно е посетил тогавашните 14-а гимназия в кв. Банишора и 16-а гимназия в кв. Надежда и е набирал подходящи за целта донаборници. От нашата махала от 16-та гимназия се записаха 7- 8 души / Начо, Тошо, Гошо, Методи и др./ . Проявих интерес и аз и за да не се деля от връстниците си от махалата, /макар че не учех на територията на II район – механотехникум „Сталин” беше в III Димитровски район / отидох с тях в първия насрочен ден / есента на 1959 г. / при полк. Павлов и помолих да бъда приет в курса. Полк. Павлов прояви разбиране и ме записа в курса.

Павлов беше организирал курса да се провежда в партерно помещение на ул. „Козлодуй”, където имаше малко вътрешно помещение – канцелария и отпред оборудвана телеграфна зала с около 20 работни места с телеграфни ключове и слушалки. Курсът се състоеше от гимназисти от 14-а и 16-а гимназии, аз – от механотехникум „Сталин” и Мирчо Арсов – мисля, че идваше от кв. Лозенец. Инструктор ни беше полк. Стефан Павлов, който ни обучаваше в предаване, приемане на морзовата азбука и изучаване на кодове и съкращения по Q - кода. През пролетта на 1960 година завършихме курса с изпит по приемане и предаване със скорост 60 знака в минута, каквато беше и целта на обучението ни. Част от курсистите продължихме да идваме в клуба и действително, както пише Койчо Драгостинов, Павлов като видя интереса ни и ентусиазма ни, донесе един военен радиоприемник „Lorenz” и ни насочи към радиолюбителска слушателска дейност, впоследствие донесе от Централния радиоклуб и един 25 ватов късовълнов предавател с крайна лампа RL12P35. Предавателят беше home made само на 7 MHZ. Антената беше windom 40 м. опъната в задния двор на блока. Предавателят го донастройвахме с глимлампа към антената и с поставянето на заострен графитен молив на анода на крайната лампа. Hi , hi.

Още по време на първия курс / пролетта на 1960 г./ в клуба дойдоха Иван Радев – уволнил се от редовна военна служба с военен клас радиотелеграфист и Веселин Лозев – студент във ВМЕИ „Ленин „ радиолюбител от град Сливен. Иван Радев доведе в клуба приятелката си Нели, а Веселин Лозев – приятелката си Емилия, впоследствие Виктор / от курса / - приятелката си Пепа, които ги обучаваха на телеграфия и те са първите YL на клуба, а впоследствие и първите XYLs.

Клубът не е създаден само от трима души – Койчо, Мирчо и Виктор. След завършването на курса проявилите интерес към радиолюбителска дейност / Койчо, Мирчо, Виктор, аз - Борис Станков, Георги Василев, Иван Радев, Веселин Лозев, Нели, Емилия, Пепа и др./ под ръководството на полк. Павлов учредихме и станахме членове на Радиоклуба към II Коларовски район – LZ1KAA на 03 юли 1960 г. – видно от запазена от мен членска карта от тогава.

След като учредихме клуба получихме и удостоверения за слушателски номера. Моят слушателски номер е LZ1 A 109 от 14 юли 1960 г. видно от Удостоверение № 6028/ 14.07.1960 г. на ЦК на ДОСО.

Инициалът на предоставената ни любителска радиостанция беше LZ1KAA. Отначало извършвахме само слушателска дейност, дори водехме слушателски дневник.

Първата радиолюбителска връзка с инициал LZ1КAA и то на 7 MHZ направи Мирчо Арсов. Вероятно това стана след 14 юли 1960 г. след като сме били получили собствените слушателски номера. Първите оператори действително бяха Мирчо, Койчо, Виктор, Иван |Радев, Веселин Лозев, Гого. Интересът към операторската дейност / да направиш връзка с друга станция и при това от чужбина, наистина единствената тогавашна комуникационна възможност/ беше много голям. Затова се изработваше почасов поименен график за работа на радиостанцията, дори и нощем. Аз направих първата си радиовръзка с LZ2KSK под наблюдението на Иван Радев.

Есента на 1960 г. много от завършилите курса ги взеха на редовна военна служба / Койчо, Гого /, Начо, Гошо – Георги Щерев, Тошо бяха радисти в поделението в Гоце Делчев и в клуба останахме Виктор, аз - Борис Станков, Иван Радев, Веселин Лозев, Нели, Емилия, Пепа.

Доколкото си спомням Мирчо есента замина да следва корабостроене в Полша и впоследствие стана морски капитан. Мисля, че сестра му Маргарита в следващия курс идваше в клуба и изучаваше телеграфия за да поддържа любителска радиовръзка с брат си в Полша.

Есента на 1960 г. започна нов курс донаборници пак под ръководството на полк Павлов. Често се случваше Павлов да оставя някой от нас „старите” да го заместваме и да обучаваме новия курс.

През зимата на 1960 г. дойде в клуба Иван Дишовски от с.Бреница с жена си Бояна / радиолюбители от LZ2KML – Червен бряг/ и по същото време и Боби от Ихтиман – мисля, че бяха колеги военнослужащи радисти.

През пролетта на 1962 г. на радиоклубовете беше възложена и друга задача – подготовка на радиотехници и телевизионни техници. Това наложи клуба да се премести на друго място с повече помещения. Такива помещения бяха предоставени на партерния етаж на ул. „Цар Борис III” № 178 / пазара „Г. Кирков” – женския пазар /, състоящи се от обширна канцелария, конструкторски кабинет, телеграфна зала, учебна зала, склад и помещение за радиостанцията.

През пролетта на 1962 г. клуба го пренесохме на новото място и там закипя усилена учебна дейност. Провеждаха се дневни и вечерни курсове по радиотелеграфия, радиотехника и впоследствие телевизионна техника. Разполагаше се с много добра материална база. Имаше щатни преподаватели по съответните дисциплини – Попиванов, Иван Гьошев и Евтим Виденов – по радиотехника и телевизионна техника, полк. Павлов и старшина Моцков – по телеграфия и др. Много курсисти от цяла България получиха професионални знания и след това работиха като сервизни специалисти по родните си места.

По това време / лятото на 1962 г./ в клуба бяха сформирани секции: късовълнова, конструкторска, а по-късно спортно-състезателна, които развиваха усилена дейност. Благодарение на организаторските способности на Павлов клуба стана един от водещите радиоклубове в София.

Именно през пролетта на 1962 г. се роди идеята и започнахме конструирането и изработката на 100 ватов предавател на 3,5, 7, 14 , 21 28 MHZ. Конструктор беше инж. Валентин Грозданов, чийто дипломна работа като завършващ инженер беше предавателя. Голяма помощ оказа и инж. Христо Джингов. Аз като машинен техник се заех и ръчно изработих двата въздушни кондензатори за П филтъра на крайното стъпало.

След като новия 100 ватов предавател на 3,5 , 7, 14, 21 Mhz беше узаконен и беше пуснат в действие закипя усилена късовълнова дейност. LZ1KAA работеше денонощно. Комшиите не можеха да гледат спокойно телевизия. Имахме много неприятности с тях. Не пропускахме нито едно българско или международно късовълново радиосъстезание от международния радиолюбителски календар. Аз отговарях закъсовълновата дейност, а Виктор беше щатен инструктор и отговаряше за конструкторската дейност.

През есента на 1962 г. станах студент във ВМЕИ „Ленин” специалност „Далекосъобщителна техника” и останах задълго време в клуба. Още тогава започнах да събирам получените QSL картички, да ги комплектовам и изготвям документите за различните радиолюбителски дипломи. Бяхме абонирани за всички радиолюбителски списания – руско, немско, чехско, полско, унгарско. Изпълнихме условията и получихме десетки, може би стотици, радиолюбителски дипломи от различни континенти, страни и федерации – бяха изписани на гърба на нашата нова QSL картичка /синята /. Автор – по-скоро дизайнер на синята QSL картичка е Иван Радев. Той сам я изработи /изрисува/ през пролетта на 1962 г., направи цветоделките , а Павлов и аз уредихме отпечатването в цветове и с лаково покритие в голям тираж. Беше може би най-красивата българска QSL за времето си.

По това време 1962 г. – 1964 г. в клуба дойдоха много нови младежи, предимно от техникумите „Попов”, „Киров” , техникума по автоматика, които завършиха курса по телеграфия и останаха в клуба – например Николай Вутов, Здравка Бучкова, Георги Терезов, Милчо Миланов, Недко Недев, Иван Тонев , Стоян Терезов – брат на Жоро – от френската гимназия, Анушка – от английската гимназия, Божко – от техникума по графика, няколко момичета от търговската гимназия – Грозданка, Пепи, и др. Дойдоха и много отслужили военна служба радиотелеграфисти като Чавдар Кънчев от Лом, Иван Александров, Кирето, Георги Драганов /Гришата/ . завършил английска гимназия, Петър Златанов – LZ1PR – борден радист на правителствен самолет , Димитър Каменов, Тодор Манов – братовчед на Жоро от Дупница и др. Дойдоха и радиолюбители от провинцията - Васко от Червен бряг, Златка Стоянова от Станке Димитров, Наньо Нонев от LZ1KSZ и др. Да ме извинят тези които пропускам.

Поради по-добрите условия в нашия радиоклуб дойдоха и радиолюбители от други клубове – от LZ1KRD – Емил, Боби, Олег Чулев, Румяна, Катето, Сашко, LZ1KSA, LZ1KSV, LZ1KNB, от Двореца на пионерите. През пролетта на 1962 г. в клуба доведох моят най-добър приятел и съученик Димитър Рашков / Дългия/ , с който седяхме на един чин и си подсказвахме когато бяхме на учебната черна дъска с морзови знаци. Той беше учил телеграфия в Двореца на пионерите и имаше операторски клас С.

През 1964 г. полк. Павлов напусна клуба, стана началник свръзки към Министерство на енергетиката. Тогава при него като радисти назначи на работа много наши членове – Чавдар, Кирето, Здравка, Кирил – LZ1FJ и др. За началник на клуба беше назначен Ангел Евтимов – военен старшина - класен радиотелеграфист, който започна работа с голямо желание , с големи амбиции .Успя да сплоти големия ни клубен актив. С идването му на клуба беше наложено да си осигури самоиздръжка и това наложи организирането и провеждането на много нови платени професионални курсове по различни радио и телевизионни дейности. Това малко измести радиолюбителската дейност, но пък повиши финансовите възможности на радиоклуба и откри нови по-големи възможности. Започна да се мисли за 250 ватов, за 1000 ватов предавател. Евтимов успя и издейства и достави нови радиоприемници като Р250М, „Волна” и много друга военна, радио и телевизионна техника. Разгърна се и усилена конструкторска дейност. Дори за конструкторска дейност ни се предостави още една сграда на друго място – бивша детска градина. По това време щатен инструктор в клуба беше Александър Големинов – с много познания и възможности - той пръв в България успя да изработи миниатюрен портативен магнетофон и спечели първа награда в републиканската радиолюбителска изложба в ЦРК София. Тогава започна изработката на приемници и предаватели на КВ и УКВ, за лов на лисици – радиозасичане – Иван Александров, SSTV – Ангел Стефанов , RTTY и др. Сформираха се много различни спортни команди, които участваха редовно в различни републикански и международни състезания и печелеха достойни награди. За много късовълнови състезания изнасяхме радиостанцията на различни места в провинцията - в с. Сливница, в горската хижа на Петрохан, в хижа в с. Кремиковци, хижата на завод „Васил Коларов” на Витоша, на Панчарево, на кулата на завод „ Осми март” и други места.

Много наши състезатели станаха майстори на радиоспорта – по късовълнов спорт, скоростно приемане и предаване, УКВ, лов на лисици – радиозасичане, радиообмен и др. Но за тези успехи сигурно ще разкаже някой друг.

За мнозина от нас радиоклуба беше станал дом. Много често преспивахме там с дни. Чавдар Кънчев живя няколко месеца в клуба през което време тренираше телеграфия и учеше английски усилено за изпитите за борден радист.

Мисля, че през 1965 г. тогавашната авиокомпания „Балкан” започна да набира бордни радиотелеграфисти.. От радиоклуба пръв кандидатства и стана борден радист на ТУ 154 Иван Радев.Той така да се каже повлече крак и след него бордни радисти станаха Чавдар Кънчев, Георги Драганов / Гришата/ - владееше много добре английски език, Николай Вутов, Тодор Манов, Емил Янев и др. Те летяха на различни самолети – ТУ 154, ИЛ 18, АН 24. Понякога ги чувахме по радиото на любителските честоти от въздуха.

Аз не можех да кандидатствам за борден радист, защото не бях отслужил военната си служба.

Ако на мен ми признаят времето прекарано в клуба, сигурно ще изкарам стаж за втора пенсия. До края на 1969 г. почти всеки ден съм бил в радиоклуба. Не минаваше ден да не се отбия там и да не направя поне една радиовръзка. Имам десетки хиляди QSO.s направени от LZ1KAA. През юни 1969 г. завърших ВМЕИ „Ленин” София - електроинженер специалност „Далекосъобщителна техника”. През август 1969 г. бях изпратен по разпределение на работа в завод „Ком” в гр. Годеч, където започнах работа като конструктор. Но още през септември 1969 г. с помощта на Сотир Коларов – LZ1SS / който работеше към ЦК на ДОСО/ открих радиоклуб с радиостанция LZ1KGC - 25 вата в гр. Годеч и започнах занятия по телеграфия с ученици в местната гимназия. Естествено привлякох към клуба и няколко бивши военни радиотелеграфисти от града и ги запознах с радиолюбителската дейност. На 2 декември 1969 г. влезнах в казармата като курсант в НШЗО „ Хр.Ботев” в гр. Враца в свързочния батальон. Още през януари 1970 г. командирите ми разбраха, че съм радиолюбител клас В и по стекли се обстоятелства батальонният ми командир ме назначи като единствен радист на радиостанцията на школата, където работих като такъв 3 месеца.. Сега мога да призная, че и от нея съм работил с инициалите LZ1KAA и LZ1KGC. Уволних се на 30.05.1970 г. като младши лейтенант с длъжност командир на радиотехнически взвод. Завърнах се в завода на работа като началник „Конструктивен отдел”, впоследствие началник „Технологичен отдел”, началник „Производствен отдел”, зам.директор по производствени въпроси и през 1985 г. станах Директор на завод за антенна и релейна техника „Ком” и такъв бях до август 1992 г., когато напуснах завода поради приватизацията му. LZ1KGC просъществува до 1995 г. когато разформироваха ДОСО.

През всичките тези години винаги съм поддържал връзки с приятелите ми от LZ1KAA / винаги когато съм бил в София съм се отбивал в клуба на пазара/, винаги съм се чувствал член на LZ1KAA, възхищавал съм се на успехите на приятелите ми и на клуба и винаги съм се старал с каквото мога да помагам на клуба .

Мисля, че може би през 1983 или 1984 по настояване на Георги Терезов - Жоро от завода осигурих твърде дефицитни тогава дуралуминиеви тръби - различни размери, различни детайли и конструктивни елементи /сглобки/ за изработка на грандиозното антенно поле на LZ1KAA на Панагюрските колонии – мисля, че основна заслуга за това има Жоро.

Присъствах на честването на 25 годишнината на LZ1KAA / клуба още беше на пазара / и тогава бях награден със скъп спомен – гравиран ръчен часовник.

Ето че дойде време LZ1KAA да чества и 50 годишнина.


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/mttbgcom/lz1kaa_old/templates/ot_dulcet/html/com_k2/templates/default/category.php on line 283

НА КАКВО СЕ СМЕЯТ РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ

Ако чуете една жена да казва: – Леле, колко съм се напила, значи със сигурност ще прави с*кс. Ако чуете един мъж да казва: – Леле, колко съм се напил, значи с*кс няма да има.

АКО РЕШИТЕ РАДИОТО ДА СТАНЕ ВАШЕ ХОБИ...

*

Вие ще придобиете технически познания и умения, ще имате стимул да изучавате чужди езици, ще имате приятели в далечни страни и най-приятното вашето хоби може да стане ваша професия.


Имате въпроси или се нуждаете от съвет...

Потърсете ни на: +359 88 8541740 или ни пишете на: lz1rf@lz1kaa.com, или във форума на LZ1KAA

 

 

Необходима ви е помощ...

Не се притеснявайте да попитате. Ако можем ще ви отговорим. Но имайте предвид, че ние всички постоянно се учим.


Искате практически да се запознаете с хобито

Обадете ни се, ще ви поканим да присъствате на някой от контестите в които участваме.