LZ1KAA - СПОМЕНИ от 1964 г. до днес

инж. Георги Николов Терезов - LZ1-A-452, LZ1UO 

Преди всичко ми позволете да изкажа моите благодарности към създателите на сайта – 50 години LZ1KAA и да призова многобройните членове на радиоклуба да споделят своите спомени за прекрасните години прекарани в LZ1KAA.

Особено съм развълнуван от спомените на инж. Борис Станков / БАТЕТО / - предполагам, че за читателите на сайта ще е интересно да прочетат спомените и на следващите поколения.

Началото при мен, е като при всеки радиолюбител – ученик 5 –ти клас - детекторния приемник – счупените епруветките с S и Pb - кварцовия кристал, жица, слушалки, антена и т.н. – куката за цял живот е влязла необратимо. Професионалната ориентация в живота ми беше направена. От 1964 до 1968 г. бях ученик в ТСЕ "А.С.Попов" - специалност "Радиотехника". Поради това ,че живеех много наблизо на ул. Кирил и Методий 136 – се реши и  клубната ми ориентация – LZ1KAA. В  радиоклуба отидохме през 1964 г. заедно с моя братовчед Тодор Манов / LZ3TL /. Секретар беше А.Ефтимов много скоро приел ръководството от Павлов . Тошко вече беше готов радиолюбител от средите на радиоклуба в Дупницa – LZ1KSD. Като изключителен педагог /наставник/ нас ни пое Батето и  ни ориентира в клубния живот – подробностите виж в неговите спомени. Няколко години по късно, активно членство в клуба започна и моя брат Стоян /ученик във френската гимназия София/ – LZ1XQ - в момента в далечна Нова Зеландия - ZL2UO.  От 1978г – член на клуба стана и жена ми Нели – LZ3UO.

Периодът 1964 – 1966г. беше период на отминалия RX – Lorenz и TX – RL12P35, настройките с молив бяха преустановени /глим лампите за настройка останаха може би още 2 до три години / от спомените на Батето/. Какво ново мога да добавя към спомените на Батето? Някои нови неща за уважаемите читатели - млади радиолюбители:

На първо място трябва да спомена за техниката на безопасност – колко пъти ни е „чукало” E a на PA – мен поне 2 пъти яко. Може би Господ ни е пазил.......

До 1967г. в LZ1KAA се работеше предимно на CW / телеграф/ или FONE - AM / амплитудна модулация/ - радиопредавателя с главен конструктур – инж. Грозданов – LZ1VG – негова дипломна работа.

Друго много важно – като млади ние започвахме нашата дейност в ефира като СЛУШАТЕЛИ – сега това го няма – моето мнение - грешка. Аз получих слушателски номер – LZ 1 A 452 на 19.02.1970 г. – шест години след активна клубна дейност и разрешение за лична радиостанция LZ1UO на 18 .12.1972 г. В момента такива срокове за лиценз са КОСМИЧЕСКИ.

Друг много важен етап от историята на LZ1KAA – работа на еднолентова модулация - SSB / тук нескромно мога да кажа , че имам определени заслуги. Работех предимно на AM и SSB Въпреки моя прекрасен учител LZ1IA – така и не можах да изуча както следва CW. Занимавах се предимно с конструктурска дейност.

През 1967 г. конструирах първият възбудител на радиоклуба на SSB по фазов метод – с него се работи няколко месеца – само експериментални радиовръзки. Помощ с радиочасти и информация ми оказа LZ1UF – Радалин Гайдарджиев.

Първата радиовръзка направих с Иван Тонев – той от клуба ,а аз от къщи /пират/ - ул .К. и Методий 136. През следващата година , като дипломна работа в ТСЕ „Попов” с помощта на изтъкнатия радиолюбител LZ1WD – Константин Чобанов създадох нов възбудител на SSB – по филтров метод – ЕМФ 500 – 3 В . Като драйвер ползвах едно малко PA на ГУ 50 и крайно стъпало ГК 71 . – системата отделен TX / RX. В последствие дойдоха по-съвременни решения – Ани / Анчето / която вече беше женена за Nils – SM7DBA ме снабди с кварцов филтър – XF 9 B с два опорни кварца за LSB и USB . Така радиоклуба разполагаше вече със съвременен за времето си възбудител на SSB, който включвахме към крайното стъпало на клуба. Проблема дойде с езиковата подготовка – необходимост от ефирен –комуникационен за QSO - АНГЛИЙСКИ език . Моментално беше сформиран курс по английски – ръководен от LZ1ZO – Георги Драганов /Гришата/- в момента той беше борден радист. В курса бяхме почти всички членове на радиоклуба. От този момент се въведе почасовата работа на радиостанцията – за изпълняване условията за диплом – 5 B DXCC . Определена заслуга за получаването на която има Иван Тонев / JAN / LZ1JW /sk./. Той събираше потвърдените 100 страни на 5 радиолюбителски обхвата. Може би щяхме да сме в стотицата / до номер 100/ в света , ако организаторите не ни бяха направили номер с липса на десетина страни на 10 метра. Но въпреки всичко, благодарение на работата на SSB / много от DX – станциите работеха само на SSB / ние успяхме да вземем ПЪРВАТА в LZ - 5 B DXCC - # 595 / 12.12.77г

/ Работа – изнесени за CONTEST извън града – описва се само с три думи – ентусиазъм , желание за победа и колективизъм – това беше колектива на LZ1KAA по време на състезания – републикански или световни.

Чрез изнасяне извън града се пазехме от градския QRM.

Тук искам да спомена и някои нарушения – главно от моя страна, защото за бях главния инициатор за работа QRO .Бях натрупал доста професионален опит – 1968 – 1973 г. – ВМЕИ – специалност –“ радиотехника” , специализация „ висока честота” . В желанието за победа , след като професионалните ни познания в радиотехниката растяха с часове ние конструирахме все по-мощни PA. Искам да споделя доста интересна случка от радиолюбителския ни живот:

Панагюрски колонии – републикански шампионат CW, работа от помещението до лекарския кабинет. LZ1KAA с разрешение 250 W – работи с ново 1000 W – PA / ГУ 81 М/ – две работни места / за запознатите в бранша е ясно какво искам да кажа/ - Организация перфектна – охрана по пътя на 1 км. от лагера – Васо – радиото /sk/ - въоръжен с радиотелефон и акад. Неделчев – заспал след началотo на контеста- 03 ,00 LZT. Гъста мъгла – моя грешка пуснах осветлението на лагера. Контролно - проверяваща група начело с Тодор Чалъков – началник ЦРК , Климо – LZ1CQ /sk/ , Владо - LZ1ZB и още много други изтъкнати късовълновици и лисичари не можаха да ни пеленговат в мъглата. Само Тошо Чалъков / без приемник / по мигането на градинското осветление на лагера в такт с телеграфните сигнали успя да усети от къде се излъчва. Всички други изтъкнати лисичари ги търсихме по радиото доста време докато ги съберем от околните баири. Впоследствие бяхме сурово и справедливо наказани – LZ1KAA да не работи в ефир в продължение на 1 година. Добре ,че всички имахме лични инициали ,та закърпихме паузата.

Уважаеми читателю , ако все още не съм ти омръзнал с моите спомени – ПОЗВОЛИ ми да спомена за АПОГЕЯ , според мен на любимия ми радиоклуб – LZ1KAA - базовата станция LZ1KGB – на която съм имал честа да бъда клубен отговорник.

-        Първо за инициала – LZ1KGB – по света и у нас се носят какви ли не легенди относно KGB. Крайно време е да се разбере истината :

К – колективна . За информация на читателите – лагера на Панагюрски колонии беше / защото за съжаление вече не съществува/ се казваше „ Георги Бенковски” – от там идват другите две букви в инициала.

-         Уважаеми колеги позволете ми да споделя моето лично мнение за LZ1KGB . На Панагюрски колонии - LZ1KAA свърши с радиолюбителството и премина към професионализма , какво имам предвид:

-            Преди да разкажа за техническото оборудване на LZ1KGB – позволете ми да благодаря на всички радиолюбители, които са участвали в строежа на радио оборудването на базата и най- много на г-н Константи Шолев LZ1LZ , който заедно с мен прекарваше може би по 2 до 3 месеца в годината на базата.

Относно техническото оборудване на базовата станция  LZ1KGB

-  QTH - Северозападно от комплекса Панагюрски колонии – пътя за в. Бунай Пионерски лагер – „Георги Бенковски” – в последствие превърнат във военно полеви лагер – военно обучение.

-        Всички наши проекти и технически решения по отношение на

ел.захранване, радио оборудване – схемни решения , антени , заземителни и гръморазрядни системи все още се съхраняват в мен и са на разположение на заинтересовани читатели.

В какво се състои огромния труд по отношение на строителството на база LZ1KGB - положен от членовете и симпатизантите на LZ1KAA:

1/ Подменен захранващ кабел – 3x 380 V - 3 x 50 кв.мм. + „0”- 1x 25 кв.мм. – За знаещите добро захранване нали.........

2/ Радиопредавателна зала - три радиоканала + 1 резервен - 1 –ви - реконструиран фабричен радиопредавател – тип ВЯЗ –

въздушно охлаждане - 2 x ГУ5 Б – противотактно крайно стъпало , Еа – 6,2 kV 4:1 –home made - широколентов т-р - 1 – 30 Mhz. , P изх. = 8 – 10 kw. / в.ч. изходяща ,не консумирана мощност/

- 2 – ри – Home made - PA - 2 x ГУ5 Б – паралел - Еа – 6,2 kV – Изход – 50ом. – P изх. = 10 kw.- Pout. стъпалото беше конструирано в София от моя милост с механик Генчо- момче с златни ръце.

Тук за драйверно стъпало се ползваше 2 x ГУ 81 М - паралел

-   3 – ти - Home made - PA - ГУ 43 Б          P изх. = 2 kw

3/ Радио приемна зала :

-        Възможност за работа от четири работни места – трансивери TS 950 S , TS 830 – 2 бр. , TS 850 SAT , TS 430 – всичко на фирмата KENWOOD

-        Антенни позиционери – за всички въртящи антени – фабрични от П -10 и 1 бр. home made.

4/ Антенно поле

-     160 м. – LW - 250 m.

-     80 м.- зенитен пълно размерен квадрат

- 3 EL x 20 m. - вертикално яги – превключване E/W и N/S – огромна радиална система от AL–проводник, диаметър 4 мм. Вкопан на 10см. в земята. Вибратор - 160 радиала x 40 м.,антенна къща за съгласуване Директор / Рефлектор – x 60 бр. x 40 м., превключваща релейна система.

-  40 м. - 4 EL - rotary, boom – 24 m. –антенна мачта –тип Ж.Р. - H = 24 m.

-  20 м. - 6 EL - rotary, boom – 16 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

-  15 м. -  5 EL - rotary, boom – 14 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

-  10 м. -  5 EL - rotary, boom – 14 m - антенна мачта - П10 - H= 20 m.

Благодарности към инж. Станков / Батето/ за осигурените дуралуминиеви тръби, сглобки и други антенни съоръжения.

5/ Резервно електрозахранване - дизел агрегат - тип ШКОДА - 30 kw.

Послучай юбилея 50 –години LZ1KAA – радиоклуба получи необходимите материални награди, за които председателят на клубния съвет ще ви информира.

Уважаеми читателю, дано не ти писнах с моите пледоари по отношение на LZ1KAA – но това са фактите. LZ1KAА е един от великите клубове в България и света.

Дано не съм забравил нещо важно и моля да бъда извинен, ако не съм споменал някой от колегите с които дълги години съм делил хляб и сол. В заключение ще цитирам инж. Б. Станков /БАТЕТО/ :

„ Ако и на мен ми признаят времето прекарано в клуба, сигурно ще изкарам стаж за втора пенсия” - убеден съм ,че много от колегите в LZ1KAA могат да са с две пенсии – очаквам Вашите спомени в сайта.

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ УВАЖАЕМИ СИМПАТИЗАНТИ И КОЛЕГИ

73 - ЖОРО      -      LZ1UO 

24.11.2009 г. - София

Спомени на Николай Ботев

 Ние и УКВ-то

       Това започна някъде през 1990 година. Както в повечето случаи Жоро , LZ1UO донесе в радиоклуба 30 –ина радиотелефона РТ23-10. Каза , че са за разглобяване , да смъкнем каквото има ценно , а кварцовете да предадем на началника на радиоклуба – изглежда такова е било изискването на спонсора. Това означаваше да свалим крайния транзистор и да ползваме алуминиевата им кутия. Естествено включихме два от тях – работят си , бяха свалени от коли на МНО-то. На мен ми дожаля да ги съсипваме и взех един от тях , свалих му кварцовете. С един калкулатор в ръка разбрах как се получава работната честота , ( като много секретни каналите им не бяха надписани...) не бяха много далече от 145 MHz.

      Хукнах до ЗЕПЕ-то , мойте родители работеха и двамата там , мен ме познаваха в склада на завода. Търсим в готовата продукция , ровим по едни огромни сандъци...По едно време изкочиха едни кварцове на 52.050MHz. Късмет ! Оказа се , че за някакви милиционерски канали с преобразуване от долу – 166.850 MHz. На нашите честоти излизаха на 145.450 MHz .Дотук – добре , ама за предавателя няма . След много ровене излезнаха два кварца , ама те даваха нещо към 145.850.

     Вземам всичките кварцове – някъде около 15 бройки и бегом в радиоклуба. Убеждавам колегите да не се трошат за сега и вечерта цъфваме с Петко , LZ1XE в Иван , LZ1IA.Запояваме кварцовете , с отверка настройваме предавателя по максимум изходна мощност. Ама за антена какво да ползваме – мобилната в средата на стаята. Остава да осигурим и кореспондент – ама кой...В клуба нямаме друг УКВ-ист , Петко се сеща за Венко , LZ1LE – има фабрично радио , може да ходи на всякъде.

      Звъним му по телефона , той се отзовава на нашата молба веднага . Венко ни вика , чува се като Радио София , ние му отговаряме с инициала на Иван . Венко ни чува ни добре , макар и на разнесени честоти и от средата на стаята. Със стайна антена от Банишора до Двореца на пионерите.Чудна работа...

      Подарявам веднага на Петко един приемен кварц , и първата ми работа на следващия ден е в ЗЕПЕ-то да поръчам съответния брой предавателни кварцове за 145.450 MHz. Разправяме още същата вечер в радиоклуба какво сме направили и след два дена от радиотелефоните не е останала нито бройка. Настана едно преработване...Някои си монтираха РТ23-10 без промени , но други като мен изхвърлиха веднага трансвертерите им – работиха на 4KHz и се чуваше в сигнала , което доста дразнеше. Откъде се почвиха по другите клубове в страната РТ23-10 , незнам , но това съвпадна и с пускането на първите ретранслатори в София и R2. И се започна...Правиха се списъци с честоти , заедно с пари те стигаха до мен , поръчвахме ги в завода. И там много ни се радваха , защото беше криза , нямаха никакви поръчки. От пласмента на завода по-късно твърдяха , че ние радиолюбителите сме поръчали около 20 хиляди кварца за РТ23-10 , МИКРОН и за по-старите му версии , както и за RFT радиотелефоните , или както ги наричаха „Щази” , за Унгарските радиотелефони.

       Замислял съм се дали това е реална цифра , но може би сме стигнали до толкова , като се вземе в предвид , че в напълно „ зареден ” радиотелефон влизаха 22 кварца...

       По-късно работата с поръчките пое Влади , LZ1KZ , който ги събираше по R2 и движеше директно със завода ...

        Кварцове се търсеха и 10 години след това , като завода имаше щанд на панаира в Казанлък ...

      Сега нещата естествено изглеждат по съвсем друг начин , синтезаторите и портативните радиостанции са навсякъде , но може би повечето от нас запазиха своите РТ23-10 може би от носталгия , а може би и от уважение към това , което ни дадоха на времето тези радиотелефони.

       Не си правя илюзии , сега нещата сигурно щяха да изглеждат пак по същия начин , но си мисля , че ние от LZ1KAA дадохме нещо на радиолюбителите в България. Благодарение на нас , УКВ-то тръгна поне две – три години по-рано , отколкото сигурно щеше да се случи това. В никакъв случай не мисля да омаловажавам труда на много колеги по страната , които винаги са били преди нас в УКВ-то. Но мисля , че помогнахме за „ масовизацията ” и запознаването на много радиолюбители с апаратура за тези честоти.

       И днес ,  когато разговарят колеги по кой да е ретранслатор , често се чува : Дай да се чуем на Директната. Всички знаят за коя честота става дума....

                                                  Някои спомени за RTTY връзките ....

       Случвало се е и преди , ровейки по късите вълни да попадам на странни чуруликащи сигнали , между телеграфния обхват и SSBучастъка. Бързо си изясних , че става въпрос за телетайп , но такъв в радиоклуба ни нямаше...Старите лампи ми казаха , че е «дива» работа , тракало много , трябвала хартия , било бандурник... Мина ми мерака...След казармата обаче се появиха отначало тук-там , после по някои институти персонални компютри. Бяха естествено на чернобяли телевизионни монитори , програмите се вкарваха с касетофони. Мъка!

      В математическия факултет обаче видях оргинала APPLE][. Цветен монитор , флопи дискове. Това ме накара да реша да се преместя от Физическия факултет в ВМЕИ „Ленин” и естествено да започна да си сглобявам собствен компютър. От радиоклуба ми помагаха , но освенLZ1AO и LZ1WJ други нямаха достъп до такива чаркове. Баща ми също успя да ми намери гола платка от Русе , беше дефектна – без две – три шини , но платка...И така лятото на 1984 вече имах Правец 82 в къщи , дадоха ми назаем и флопидисово устройство. От руското списание «Радио» бяха публикували схема  на конвертор за RTTY , прост , несъвършен , но можеше да се върже към Правеца.

      Бързо налепих  платката и естествено виснах на главата на Иван ,LZ1IA. Той я взе и след 2-3 дена я донесе настроена. Закарах в тях комютъра , и от неговото радио направихме първите проби...Дотогава отLZ бяха работили колегите от Русе , LZ1KDP  , сигурно и други е имало , но и двамата останахме удивени какви DX-и се правеха на телетайп по онова време.

      С LZ1IA решихме да си модернизираме апаратурата – аз направих с помощта на един приятел ROM-DISK за компютъра , който позволяваше операционната система да се зареди за по-малко от 4 секунди. Това беше важно , особено при работа с недобре съгласувани антени или при по-големи мощности , защото се случваше компютъра да рестартира от върната мощност. Иван изрови от някъде схема на интересен демодулатор , който имаше DATASLICER , и работеше фантастично. Аз пък добавих и индикатор за настройка върху сигнала , на електронно-лъчева тръба , която успя да осигури LZ3OB от някаква бракувана апаратура. Много ни беше интересно, как сигнали, които не се чуваха на слух се „вадеха” от демодулатора.

      Естествено беше да се похвалим в клуба...И пак естествено LZ1UOреагира , че това трябва да се пусне за проба от Панагюрски колонии , на голяма мощност. Това стана , на 14 MHz , като в пробите се включи активно и LZ1KX , Божидар и както винаги при нещо ново LZ1JW. По това време вече имаше доста LZ станции на SSB  , с голяма мощност и хубави антени , но това съчетание на RTTY май не се срещаше....На всяко повикване ни отговаряха много станции и това продължи поне около час. След това странно за всички нас настъпи някакъв ред – наQRZ? започнаха да се появяват един по един от западна Европа. Това ни накара с другото VFO да се поразходим нагоре-надолу , и разбрахме причината. Един DL , с типично немска организираност правеше списък 10 KHz встрани...

      Няма да забравя и някаква американка , която като й дойде реда ми се скара , че от време навреме не викам само за YL. Аз , естествено си взех бележка. Тогава и се убедихме , че единствения начин да се работят редки страни е RTTY ….Явно и тогава си имаше DX-и , които не владееха CW , а на SSB не им се работеше.

     Тогава започнахме да се готвим за най-голямото RTTY състезание –BARTG . За целта на ROMDISK-a вкарахме готови записани съобщения – повиквания , отговори ...

      На самото състезание се събрахме неголяма група – освен обичайните заподозрени : LZ1IA , LZ1LZ , LZ1KX , LZ1JW се включиха и  LZ3AS , LZ3AF . Използваната мощност ме е срам да споменавам , но и антените на LZ1KAA / LZ1KGB си казаха своето. Още при първото си участие се класирахме 3 в света ...

       Работехме както винаги тогава като екип. Всеки си намери сам мястото – статистика , контрол на предавателите , въртене на антените , търсене от второто радио на активност и по другите обхвати. Двамата , пишещи най-бързо на клавиатура бяхме оператори , като се сменяхме от време на време.

       Не мина и без гафове – от голямата мощност се навеждаше мощност и в клавиатурата , от което се генерираха грешни символи. За да решим проблема се наложи двамата оператори да се „ заземим” с къса медна оплетка , иначе просто не можеше да се работи. Пак от голямата мощност дефектира и феритния траф на предавателя. И то , когато тръгна прохождение на 28 MHz , и започна борбата на множители. Спаси ни LZ1JW , който вместо изгорелия траф направи за 10-ина минути съгласуване от дебел коаксиален кабел. Наистина , той грееше , но и така успяхме да изкараме състезанието.

      В известен смисъл беше смешно , че работехме на RTTY  с 8 битов компютър , а статистиката за състезанието вървеше на 16 битов...Това състезание се оказа и сериозна проверка на предавателите , които едва ли някой беше проектирал за работа на телетайп , и то близо 24 часа..

     Като се замисля , за тогава апаратурата ни беше съвсем на ниво , имахме много хъс , много свободно време ....Бяхме много активни около две години на този род работа , но до телетайпите започнаха да се появяват и други звуци , доста по-бързи.

      Появиха се нови предизвикателства – AMTOR , PACKET и RTTYостана на заден план. Но това си е друга история ...

 LZ1KAA – спомени /история / от 1959 досега

 Инж. Борис Сотиров Станков /Батето/ - LZ1-A-109 , LZ1BSV