През 1959 г. живеех в кв.Надежда и бях курсист II курс в тогавашния механотехникум „Сталин” – София. В махалата в която живеех с връстниците ми се увличахме по изработка на телефонна мрежа помежду къщите ни, изработка на детекторни приемници. Бащата на връстника ни Найден /Начо/ беше полковник – командир на свързочния полк до Софийския затвор. Той ни снабдяваше с трофейни телефонни и радиоматериали. През лятото на 1959 г. вероятно е имало някакво решение на ЦК на ДОСО за развиване на масова радиолюбителска дейност в България и за откриване на нови радиоклубове за подготовка на донаборници радиотелеграфисти. Полковник Стефан Павлов и бащата на Начо са били колеги и от баща му разбрахме, че ще има курс за донаборници радиотелеграфисти. На полк. Павлов е било възложено да организира радиоклуб на територията на II Коларовски район София и да организира курс за обучение на донаборници радиотелеграфисти за нуждите на МНО. / Инструкция № 3206 от 27.06.1959 г. на ЦК на ДОСО./Полк. Павлов вероятно е посетил тогавашните 14-а гимназия в кв. Банишора и 16-а гимназия в кв. Надежда и е набирал подходящи за целта донаборници. От нашата махала от 16-та гимназия се записаха 7- 8 души / Начо, Тошо, Гошо, Методи и др./ . Проявих интерес и аз и за да не се деля от връстниците си от махалата, /макар че не учех на територията на II район – механотехникум „Сталин” беше в III Димитровски район / отидох с тях в първия насрочен ден / есента на 1959 г. / при полк. Павлов и помолих да бъда приет в курса. Полк. Павлов прояви разбиране и ме записа в курса.

Павлов беше организирал курса да се провежда в партерно помещение на ул. „Козлодуй”, където имаше малко вътрешно помещение – канцелария и отпред оборудвана телеграфна зала с около 20 работни места с телеграфни ключове и слушалки. Курсът се състоеше от гимназисти от 14-а и 16-а гимназии, аз – от механотехникум „Сталин” и Мирчо Арсов – мисля, че идваше от кв. Лозенец. Инструктор ни беше полк. Стефан Павлов, който ни обучаваше в предаване, приемане на морзовата азбука и изучаване на кодове и съкращения по Q - кода. През пролетта на 1960 година завършихме курса с изпит по приемане и предаване със скорост 60 знака в минута, каквато беше и целта на обучението ни. Част от курсистите продължихме да идваме в клуба и действително, както пише Койчо Драгостинов, Павлов като видя интереса ни и ентусиазма ни, донесе един военен радиоприемник „Lorenz” и ни насочи към радиолюбителска слушателска дейност, впоследствие донесе от Централния радиоклуб и един 25 ватов късовълнов предавател с крайна лампа RL12P35. Предавателят беше home made само на 7 MHZ. Антената беше windom 40 м. опъната в задния двор на блока. Предавателят го донастройвахме с глимлампа към антената и с поставянето на заострен графитен молив на анода на крайната лампа. Hi , hi.

Още по време на първия курс / пролетта на 1960 г./ в клуба дойдоха Иван Радев – уволнил се от редовна военна служба с военен клас радиотелеграфист и Веселин Лозев – студент във ВМЕИ „Ленин „ радиолюбител от град Сливен. Иван Радев доведе в клуба приятелката си Нели, а Веселин Лозев – приятелката си Емилия, впоследствие Виктор / от курса / - приятелката си Пепа, които ги обучаваха на телеграфия и те са първите YL на клуба, а впоследствие и първите XYLs.

Клубът не е създаден само от трима души – Койчо, Мирчо и Виктор. След завършването на курса проявилите интерес към радиолюбителска дейност / Койчо, Мирчо, Виктор, аз - Борис Станков, Георги Василев, Иван Радев, Веселин Лозев, Нели, Емилия, Пепа и др./ под ръководството на полк. Павлов учредихме и станахме членове на Радиоклуба към II Коларовски район – LZ1KAA на 03 юли 1960 г. – видно от запазена от мен членска карта от тогава.

След като учредихме клуба получихме и удостоверения за слушателски номера. Моят слушателски номер е LZ1 A 109 от 14 юли 1960 г. видно от Удостоверение № 6028/ 14.07.1960 г. на ЦК на ДОСО.

Инициалът на предоставената ни любителска радиостанция беше LZ1KAA. Отначало извършвахме само слушателска дейност, дори водехме слушателски дневник.

Първата радиолюбителска връзка с инициал LZ1КAA и то на 7 MHZ направи Мирчо Арсов. Вероятно това стана след 14 юли 1960 г. след като сме били получили собствените слушателски номера. Първите оператори действително бяха Мирчо, Койчо, Виктор, Иван |Радев, Веселин Лозев, Гого. Интересът към операторската дейност / да направиш връзка с друга станция и при това от чужбина, наистина единствената тогавашна комуникационна възможност/ беше много голям. Затова се изработваше почасов поименен график за работа на радиостанцията, дори и нощем. Аз направих първата си радиовръзка с LZ2KSK под наблюдението на Иван Радев.

Есента на 1960 г. много от завършилите курса ги взеха на редовна военна служба / Койчо, Гого /, Начо, Гошо – Георги Щерев, Тошо бяха радисти в поделението в Гоце Делчев и в клуба останахме Виктор, аз - Борис Станков, Иван Радев, Веселин Лозев, Нели, Емилия, Пепа.

Доколкото си спомням Мирчо есента замина да следва корабостроене в Полша и впоследствие стана морски капитан. Мисля, че сестра му Маргарита в следващия курс идваше в клуба и изучаваше телеграфия за да поддържа любителска радиовръзка с брат си в Полша.

Есента на 1960 г. започна нов курс донаборници пак под ръководството на полк Павлов. Често се случваше Павлов да оставя някой от нас „старите” да го заместваме и да обучаваме новия курс.

През зимата на 1960 г. дойде в клуба Иван Дишовски от с.Бреница с жена си Бояна / радиолюбители от LZ2KML – Червен бряг/ и по същото време и Боби от Ихтиман – мисля, че бяха колеги военнослужащи радисти.

През пролетта на 1962 г. на радиоклубовете беше възложена и друга задача – подготовка на радиотехници и телевизионни техници. Това наложи клуба да се премести на друго място с повече помещения. Такива помещения бяха предоставени на партерния етаж на ул. „Цар Борис III” № 178 / пазара „Г. Кирков” – женския пазар /, състоящи се от обширна канцелария, конструкторски кабинет, телеграфна зала, учебна зала, склад и помещение за радиостанцията.

През пролетта на 1962 г. клуба го пренесохме на новото място и там закипя усилена учебна дейност. Провеждаха се дневни и вечерни курсове по радиотелеграфия, радиотехника и впоследствие телевизионна техника. Разполагаше се с много добра материална база. Имаше щатни преподаватели по съответните дисциплини – Попиванов, Иван Гьошев и Евтим Виденов – по радиотехника и телевизионна техника, полк. Павлов и старшина Моцков – по телеграфия и др. Много курсисти от цяла България получиха професионални знания и след това работиха като сервизни специалисти по родните си места.

По това време / лятото на 1962 г./ в клуба бяха сформирани секции: късовълнова, конструкторска, а по-късно спортно-състезателна, които развиваха усилена дейност. Благодарение на организаторските способности на Павлов клуба стана един от водещите радиоклубове в София.

Именно през пролетта на 1962 г. се роди идеята и започнахме конструирането и изработката на 100 ватов предавател на 3,5, 7, 14 , 21 28 MHZ. Конструктор беше инж. Валентин Грозданов, чийто дипломна работа като завършващ инженер беше предавателя. Голяма помощ оказа и инж. Христо Джингов. Аз като машинен техник се заех и ръчно изработих двата въздушни кондензатори за П филтъра на крайното стъпало.

След като новия 100 ватов предавател на 3,5 , 7, 14, 21 Mhz беше узаконен и беше пуснат в действие закипя усилена късовълнова дейност. LZ1KAA работеше денонощно. Комшиите не можеха да гледат спокойно телевизия. Имахме много неприятности с тях. Не пропускахме нито едно българско или международно късовълново радиосъстезание от международния радиолюбителски календар. Аз отговарях закъсовълновата дейност, а Виктор беше щатен инструктор и отговаряше за конструкторската дейност.

През есента на 1962 г. станах студент във ВМЕИ „Ленин” специалност „Далекосъобщителна техника” и останах задълго време в клуба. Още тогава започнах да събирам получените QSL картички, да ги комплектовам и изготвям документите за различните радиолюбителски дипломи. Бяхме абонирани за всички радиолюбителски списания – руско, немско, чехско, полско, унгарско. Изпълнихме условията и получихме десетки, може би стотици, радиолюбителски дипломи от различни континенти, страни и федерации – бяха изписани на гърба на нашата нова QSL картичка /синята /. Автор – по-скоро дизайнер на синята QSL картичка е Иван Радев. Той сам я изработи /изрисува/ през пролетта на 1962 г., направи цветоделките , а Павлов и аз уредихме отпечатването в цветове и с лаково покритие в голям тираж. Беше може би най-красивата българска QSL за времето си.

По това време 1962 г. – 1964 г. в клуба дойдоха много нови младежи, предимно от техникумите „Попов”, „Киров” , техникума по автоматика, които завършиха курса по телеграфия и останаха в клуба – например Николай Вутов, Здравка Бучкова, Георги Терезов, Милчо Миланов, Недко Недев, Иван Тонев , Стоян Терезов – брат на Жоро – от френската гимназия, Анушка – от английската гимназия, Божко – от техникума по графика, няколко момичета от търговската гимназия – Грозданка, Пепи, и др. Дойдоха и много отслужили военна служба радиотелеграфисти като Чавдар Кънчев от Лом, Иван Александров, Кирето, Георги Драганов /Гришата/ . завършил английска гимназия, Петър Златанов – LZ1PR – борден радист на правителствен самолет , Димитър Каменов, Тодор Манов – братовчед на Жоро от Дупница и др. Дойдоха и радиолюбители от провинцията - Васко от Червен бряг, Златка Стоянова от Станке Димитров, Наньо Нонев от LZ1KSZ и др. Да ме извинят тези които пропускам.

Поради по-добрите условия в нашия радиоклуб дойдоха и радиолюбители от други клубове – от LZ1KRD – Емил, Боби, Олег Чулев, Румяна, Катето, Сашко, LZ1KSA, LZ1KSV, LZ1KNB, от Двореца на пионерите. През пролетта на 1962 г. в клуба доведох моят най-добър приятел и съученик Димитър Рашков / Дългия/ , с който седяхме на един чин и си подсказвахме когато бяхме на учебната черна дъска с морзови знаци. Той беше учил телеграфия в Двореца на пионерите и имаше операторски клас С.

През 1964 г. полк. Павлов напусна клуба, стана началник свръзки към Министерство на енергетиката. Тогава при него като радисти назначи на работа много наши членове – Чавдар, Кирето, Здравка, Кирил – LZ1FJ и др. За началник на клуба беше назначен Ангел Евтимов – военен старшина - класен радиотелеграфист, който започна работа с голямо желание , с големи амбиции .Успя да сплоти големия ни клубен актив. С идването му на клуба беше наложено да си осигури самоиздръжка и това наложи организирането и провеждането на много нови платени професионални курсове по различни радио и телевизионни дейности. Това малко измести радиолюбителската дейност, но пък повиши финансовите възможности на радиоклуба и откри нови по-големи възможности. Започна да се мисли за 250 ватов, за 1000 ватов предавател. Евтимов успя и издейства и достави нови радиоприемници като Р250М, „Волна” и много друга военна, радио и телевизионна техника. Разгърна се и усилена конструкторска дейност. Дори за конструкторска дейност ни се предостави още една сграда на друго място – бивша детска градина. По това време щатен инструктор в клуба беше Александър Големинов – с много познания и възможности - той пръв в България успя да изработи миниатюрен портативен магнетофон и спечели първа награда в републиканската радиолюбителска изложба в ЦРК София. Тогава започна изработката на приемници и предаватели на КВ и УКВ, за лов на лисици – радиозасичане – Иван Александров, SSTV – Ангел Стефанов , RTTY и др. Сформираха се много различни спортни команди, които участваха редовно в различни републикански и международни състезания и печелеха достойни награди. За много късовълнови състезания изнасяхме радиостанцията на различни места в провинцията - в с. Сливница, в горската хижа на Петрохан, в хижа в с. Кремиковци, хижата на завод „Васил Коларов” на Витоша, на Панчарево, на кулата на завод „ Осми март” и други места.

Много наши състезатели станаха майстори на радиоспорта – по късовълнов спорт, скоростно приемане и предаване, УКВ, лов на лисици – радиозасичане, радиообмен и др. Но за тези успехи сигурно ще разкаже някой друг.

За мнозина от нас радиоклуба беше станал дом. Много често преспивахме там с дни. Чавдар Кънчев живя няколко месеца в клуба през което време тренираше телеграфия и учеше английски усилено за изпитите за борден радист.

Мисля, че през 1965 г. тогавашната авиокомпания „Балкан” започна да набира бордни радиотелеграфисти.. От радиоклуба пръв кандидатства и стана борден радист на ТУ 154 Иван Радев.Той така да се каже повлече крак и след него бордни радисти станаха Чавдар Кънчев, Георги Драганов / Гришата/ - владееше много добре английски език, Николай Вутов, Тодор Манов, Емил Янев и др. Те летяха на различни самолети – ТУ 154, ИЛ 18, АН 24. Понякога ги чувахме по радиото на любителските честоти от въздуха.

Аз не можех да кандидатствам за борден радист, защото не бях отслужил военната си служба.

Ако на мен ми признаят времето прекарано в клуба, сигурно ще изкарам стаж за втора пенсия. До края на 1969 г. почти всеки ден съм бил в радиоклуба. Не минаваше ден да не се отбия там и да не направя поне една радиовръзка. Имам десетки хиляди QSO.s направени от LZ1KAA. През юни 1969 г. завърших ВМЕИ „Ленин” София - електроинженер специалност „Далекосъобщителна техника”. През август 1969 г. бях изпратен по разпределение на работа в завод „Ком” в гр. Годеч, където започнах работа като конструктор. Но още през септември 1969 г. с помощта на Сотир Коларов – LZ1SS / който работеше към ЦК на ДОСО/ открих радиоклуб с радиостанция LZ1KGC - 25 вата в гр. Годеч и започнах занятия по телеграфия с ученици в местната гимназия. Естествено привлякох към клуба и няколко бивши военни радиотелеграфисти от града и ги запознах с радиолюбителската дейност. На 2 декември 1969 г. влезнах в казармата като курсант в НШЗО „ Хр.Ботев” в гр. Враца в свързочния батальон. Още през януари 1970 г. командирите ми разбраха, че съм радиолюбител клас В и по стекли се обстоятелства батальонният ми командир ме назначи като единствен радист на радиостанцията на школата, където работих като такъв 3 месеца.. Сега мога да призная, че и от нея съм работил с инициалите LZ1KAA и LZ1KGC. Уволних се на 30.05.1970 г. като младши лейтенант с длъжност командир на радиотехнически взвод. Завърнах се в завода на работа като началник „Конструктивен отдел”, впоследствие началник „Технологичен отдел”, началник „Производствен отдел”, зам.директор по производствени въпроси и през 1985 г. станах Директор на завод за антенна и релейна техника „Ком” и такъв бях до август 1992 г., когато напуснах завода поради приватизацията му. LZ1KGC просъществува до 1995 г. когато разформироваха ДОСО.

През всичките тези години винаги съм поддържал връзки с приятелите ми от LZ1KAA / винаги когато съм бил в София съм се отбивал в клуба на пазара/, винаги съм се чувствал член на LZ1KAA, възхищавал съм се на успехите на приятелите ми и на клуба и винаги съм се старал с каквото мога да помагам на клуба .

Мисля, че може би през 1983 или 1984 по настояване на Георги Терезов - Жоро от завода осигурих твърде дефицитни тогава дуралуминиеви тръби - различни размери, различни детайли и конструктивни елементи /сглобки/ за изработка на грандиозното антенно поле на LZ1KAA на Панагюрските колонии – мисля, че основна заслуга за това има Жоро.

Присъствах на честването на 25 годишнината на LZ1KAA / клуба още беше на пазара / и тогава бях награден със скъп спомен – гравиран ръчен часовник.

Ето че дойде време LZ1KAA да чества и 50 годишнина.